От Пат Кокс
Нашият специален гост, бившият председател на Европейския парламент Пат Кокс, си спомня за голямото разширяване преди 20 години като за момент на изключителна надежда, когато сърцето на разделения на две части — източна и западна — континент най-накрая започва да тупти с един и същ ритъм. И докато Путин разпространява мита за славянското братство на фона на взривове от балистични ракети, ЕС продължава да бъде доброволен съюз на свободни и суверенни народ, изграден върху основните ценности като зачитане на правата на човека, равенство и върховенство на закона.
Проявата, организирана в Дъблин от ирландското председателство на Съвета на ЕС на 1 май 2004 г., и церемонията по посрещането в Европейския парламент в Страсбург на 3 май 2004 г. се открояват за мен в политически, но и в емоционален план като дни на изключителна позитивност и надежда и като символични актове на завръщане у дома и на обединение, когато сърцето на континента, разделен дотогава на източна и западна част, започва да тупти с един и същи ритъм. В Дъблин Шеймъс Хийни прочетете поемата си Beacons at Bealtaine („Огньове на първи май“), изразявайки дълбокия оптимизъм, че това историческо разширяване би могло да раздвижи мненията и умовете и да даде нов живот на понятията. В Страсбург 10-те национални знамена на новите държави членки бяха издигнати на огромни пилони, направени в корабостроителниците в Гданск, подарък от Полша. Пътуването им до Страсбург напомняше символично за пътуването от комунизма към свободата, персонифицирано с присъствието на Лех Валенса.
Разбира се, за всички събитието беше кулминацията на дълъг и сложен процес на взаимна подготовка в продължение на много години. Имаше радост, но и облекчение от достигането на финалната линия на един политическия и процедурен маратон за всички участници.
Мисля, че разширяването е може би най-мощният, преобразяващ и успешен политически инструмент на ЕС през последните пет десетилетия. Когато моята страна, Ирландия, се присъедини към Съюза на 1 януари 1973 г. по време на първото разширяван, тя беше най-бедната държава/регион на тогавашната Европейска икономическа общност. Достъпът до голям пазар, заедно със солидарността на ЕС чрез регионални и по-късно кохезионни фондове през първите десетилетия на членство, по-високите стандарти в областта на равенството между половете и политиката в областта на околната среда, подкрепата за мирния процес в Северна Ирландия и признаването на изключително трудните последици за Ирландия от Брексит, единствената държава от ЕС, която има обща сухопътна граница с Обединеното кралство, са все фактори, чието съчетаване води до особено положителен опит и резултати. Пътят не винаги беше лек, особено по време на кризата в еврозоната, но като цяло процесът е много положителен.
Въпреки че уважавам и същевременно съжалявам за решението на Обединеното кралство да напусне Съюза, то ясно доказва едно нещо: ЕС е доброволен съюз на свободни и суверенни народи — свободни да се присъединят, свободни да напуснат. Какъв силен контраст с неоимперската война на Путин срещу Украйна, където митът му за славянското братство се разпространява ежедневно от дулата на оръжията, взривовете от балистични ракети и сеещите смърт дронове.
Присъединяването на Гърция, Португалия и Испания помогна на тези държави да се върнат успешно към демокрацията след диктатурата в допълнение към подобряването на жизнения стандарт и качеството на живот.
Голямото разширяване преди 20 години донесе впечатляващ растеж на новите държави членки, особено на тези от Централна и Източна Европа, чрез силно увеличаване на инвестициите, търговията и солидарността на ЕС. Средно техният БВП на глава от населението, коригиран спрямо инфлацията и валутата, нарасна за две десетилетия от по-малко от половината от средната стойност за ЕС до три четвърти от средната стойност за ЕС, която също нарасна. През този период БВП на глава от населението на Литва се утрои. Здравето и образованието се подобриха, което доведе до напредък и по отношение на качеството и стандарта на живот. Селскостопанската продукция в целия регион нарасна двойно. Накратко, както при всички предишни разширявания, това се оказа от полза за всички както за присъединяващите се държави, така и за ЕС. Това ме прави оптимист по отношение на механизма на разширяването, но не и наивник.
Събитията в Полша през последните години и постоянната ситуация в Унгария показват в каква степен отклоняването от стандартите на ЕС по отношение на върховенството на закона, свободата на медиите или зачитането на правата на малцинствата означава, че въпросните държави приемат ЕС като средство за просперитет, но го отхвърлят като общност на споделени ценности. Министър-председателят на Унгария с гордост заявява, че тя е нелиберална демокрация. Каквато и свобода на тълкуване да се приложи по отношение на член 2 от ДЕС, очевидно е, че не става въпрос за харта на нелибералната демокрация. („Европейският съюз се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства. Тези ценности са общи за държавите членки в общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете“.)
Тези разпоредби са част от споразумението за членство в ЕС и са вписани във всички договори за присъединяване и одобрени от всички присъединяващи се държави. Формулата „запазете ценностите си, но изпратете парите си“ не е устойчива основа за взаимно уважение. Този аспект не трябва да се губи от поглед по време на преговорите с настоящите страни кандидатки, които се стремят да си проправят пътя към евентуално присъединяване към ЕС. Очаквам критериите от Копенхаген да играят по-основна роля в бъдещите преговори, евентуално с клаузи в договорите за присъединяване, които предоставят на ЕС по-стабилен капацитет за защита на правата и ценностите от евентуални нарушения. ЕС не е просто пазар и материалният напредък, макар и желателен, не е единствената нито дори основната причина за съществуването му.
Като се има предвид това, равносметката от досегашните разширявания е като цяло положителна за всички участници и към този процес следва да се подходи в положителна перспектива. Страните кандидатки ще трябва да претърпят значителни трансформации, всяка със свои темпове. ЕС също трябва да положи усилия по отношение на процеса на вземане на решения и бюджетния капацитет за поемане на нови държави членки, както и по отношение на предприсъединителната помощ. След като бъде предоставен статут на страна кандидатка и проведен скрининг, преговорните рамки, започването и приключването на преговорите по глави и евентуалните договори за присъединяване изискват единодушие в Съвета. Никой от тези етапи не е обикновен или лесен. Надяваме, че всички държави членки ще спазват задължението за „лоялно сътрудничество“ за подпомагане на изпълнението на задачите, произтичащи от Договора (член 4, параграф 3 от ДЕС).
Случаят на Украйна се отличава с особена сложност, поради размерите на държавата, относителния дял на селското стопанство в БВП спрямо средния за ЕС и сравнителната бедност по отношение на БВП на глава от населението и, разбира се, поради войната и опустошителните последици от нея. Преговорите могат да започнат. Украйна вече върви по пътя на интеграцията чрез споразумението си за асоцииране и задълбоченото и всеобхватно споразумение за свободна търговия с ЕС. Тези споразумения биха могли да се разширяват постепенно с течение на времето, но в крайна сметка постигането на териториален резултат и стабилен мир, за които членството в ЕС може да играе роля, ще бъдат съществена предпоставка за присъединяването. ЕС се нуждае от стабилност, а не от хаос на своя източен фланг и приемането на Украйна в крайна сметка е в общ интерес и в интерес на Украйна.
Пат Кокс, бивш председател на Европейския парламент от 2002 г. до 2004 г.
Пат Кокс е ирландски политик и журналист. Председател на Европейския парламент от 2002 г. до 2004 г. и председател на Европейското международно движение (2005—2011 г.). Начело на Фондация „Жан Моне за Европа“ от 2015 г. насам. Европейски координатор за Скандинавско-Средиземноморския коридор на основната мрежа TEN T (транспорт) и ръководител на мисията на Европейския парламент за оценка на нуждите и изпълнение в рамките на парламентарната реформа на Върховната рада в Украйна. В началото на кариерата си работи като водещ по актуални теми в RTE в Дъблин. През 2004 г. г-н Кокс беше отличен с международната награда „Карл Велики Аахен“ за парламентарния му ангажимент към разширяването на Европейския съюз.
Свиване
