От Ярослав Пиетрас

Д-р Ярослав Пиетрас, бивш заместник главен преговарящ за присъединяването на Полша към ЕС, размишлява относно въздействието на разширяването, което се състоя преди 20 години, и икономическите и други ползи, които то донесе не само на Полша и другите присъединили се държави, но и на ЕС като цяло. Решението за разширяване на Европейския съюз през 2004 г. беше свидетелство за ангажимента на Съюза в подкреп на единството, многообразието и солидарността. Към днешна дата то все още предлага ценни поуки за всички бъдещи предприсъединителни преговори. 

Двадесет години по-късно е съвсем ясно, че приемането на повечето страни от Централна Европа, наред с Малта и Кипър, в ЕС беше не само „голямо разширяване“, но и исторически жалон за целия Европейски съюз. Въздействието беше дълбоко, особено върху икономическия пейзаж на новоприетите държави.

Разширяването повиши значително стандарта на живот в страните от Централна Европа. И осемте централноевропейски държави — Естония, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Словения, Унгария и Чешката република, отчетоха забележително увеличение на своя паритет на покупателната способност (ППС) на глава от населението, надвишавайки равнището, което биха могли да постигнат, ако бяха останали извън ЕС. Статистическите данни винаги се отнасят до средните стойности за осезаемите ползи, произтичащи от интеграцията. Следва да се отбележи, че дори и ползите да не бяха разпределени равномерно между държавите членки (в някои от тях се наблюдават по-значителни подобрения отколкото в други), всички държави отчетоха значителен напредък. Например Литва и Полша излязоха на челни позиции, извличайки най-значителни ползи от членството в ЕС, докато Естония и Словения отбелязаха по-малък напредък, тъй като бяха изправени пред предизвикателства, особено поради въздействието на финансовата криза от 2008 г.

Присъединяването към Европейския съюз доведе до нова ера на икономически просперитет за Полша и другите държави от Централна Европа. По-специално Полша се откроява като успешно развила се държава след присъединяването. Страната отбеляза безпрецедентен икономически растеж, като БВП се удвои между 2004 г. и 2022 г. Аналогично, други държави членки в региона също отбелязаха значително нарастване на своя БВП на глава от населението, макар и с различни темпове. Словакия и Литва например демонстрираха похвален напредък, намалявайки допълнително различията в развитието спрямо Западна Европа. Статистическите данни от този период говорят за издръжливост и динамично развитие, тъй като тези държави използваха членството си в ЕС, за да стимулират икономическата експанзия и да повишат своята глобална конкурентоспособност. Това забележително постижение подчертава преобразуващото въздействие на интеграцията в ЕС върху икономиките на всички нови държави членки. И това се случи въпреки въздействието на финансовата криза, по време на която новите държави — членки на ЕС, постигнаха по-високи темпове на растеж от очакваното.

В периода след разширяването на ЕС от 2004 г. не липсваха предизвикателства. Например световната финансова криза от 2008 г. предизвика шокови вълни в цялата европейска икономика, подлагайки на тест издръжливостта както на старите, така и на новоприсъединилите се държави членки. Въпреки неблагоприятните последици от кризата новите членки на ЕС демонстрираха забележителна издръжливост, надвишавайки първоначалните прогнози за растеж. Способността им да устояват на бурята и да поддържат положителни темпове на растеж показа силата на техните икономики и ползите от интеграцията в ЕС. Въпреки че кризата породи значителни предизвикателства, тя също така предостави възможност на тези държави да се възползват в пълна степен от тясната връзка с европейската икономика. Това беше и тест за степента, до която новоприсъединилите се държави се ангажираха с европейските ценности и солидарност в трудни времена.

По време на целия преговорен процес полското гражданско общество се утвърди като мощен фактор за промяна и напредък. Организациите на гражданското общество, местните движения и застъпническите групи изиграха решаваща роля за насърчаване на интеграцията в ЕС и за отстояване на демократичните ценности в Полша. Неуморните им усилия за повишаване на осведомеността, мобилизиране на подкрепа и търсене на отчетност от лидерите изиграха важна роля за формирането на общественото мнение и стимулирането на положителна промяна. Чрез активно взаимодействие с гражданите, стимулиране на диалога и насърчаване на прозрачността полското гражданско общество спомогна да се гарантира, че преговорният процес остава приобщаващ и демократичен и отговаря на нуждите на хората. Техният принос не само улесни присъединяването на Полша към ЕС, но и укрепи основите на демокрацията и гражданското общество в страната.

Решението за разширяване на Европейския съюз през 2004 г. беше свидетелство за ангажимента на Съюза в подкрепа на единството, многообразието и солидарността. Приемайки повечето централноевропейски държави, наред с Малта и Кипър, ЕС разшири икономическия си потенциал, културното си богатство и геополитическото си влияние. Присъединяването на тези държави донесе нови перспективи, таланти и възможности за Съюза, обогатявайки многообразието и засилвайки присъствието му в световен план. От геополитическа гледна точка разширяването засили влиянието и стабилността на ЕС, интегрирайки държавите от Централна и Източна Европа в неговата рамка на съвместна работа и сътрудничество. В институционален план то диверсифицира перспективите на ЕС и задълбочи неговата интеграция, като положи основите на един по-сплотен и по-издръжлив Съюз.

Анализирайки опита от разширяването на ЕС през 2004 г., могат да се извлекат ценни поуки, особено по отношение на преговорния процес и предприсъединителната подготовка. Ако трябваше да предприема подобно начинание днес, бих препоръчал да се постави по-силен акцент върху предприсъединителните условия и механизмите за подкрепа във всички бъдещи преговори, особено в областта на управлението и върховенството на закона. От съществено значение е да се гарантира, че страните кандидатки отговарят на необходимите критерии и стандарти, преди да се присъединят към ЕС, за да се запази целостта на Съюза и да се отстояват неговите ценности. Освен това предоставянето на подходяща подкрепа и помощ на страните кандидатки по време на преговорния процес е от решаващо значение за тяхната успешна интеграция и дългосрочната стабилност в рамките на ЕС.

В основата на преговорния процес във връзка с разширяването на ЕС през 2004 г. беше споделеният ангажимент за насърчаване на стабилността, демокрацията и просперитета в цяла Европа. Преговорите бяха ръководени от желанието за укрепване на връзките на сътрудничество и солидарност между европейските нации, тъй като както страните кандидатки, така и тогавашните държави — членки на ЕС признаваха взаимните ползи от разширяването. Въпреки че преговорите бяха комплексни и трудни, в крайна сметка те бяха водени от обща визия за обединена и просперираща Европа, в която всички нации могат да процъфтяват заедно в рамките на Европейския съюз.

Докато страните — кандидатки за членство в ЕС, вървят по пътя към присъединяването през 2024 г., има няколко ключови съображения, които трябва да се имат предвид. Първо, приоритизирането на реформите, целящи привеждането в съответствие със стандартите и ценностите на ЕС, е от съществено значение за успешната интеграция и дългосрочната стабилност в рамките на Съюза. Това включва укрепване на демократичните институции, насърчаване на върховенството на закона и защита на основните права и свободи. Освен това проактивното ангажиране със сегашните държави — членки на ЕС, за изграждането на доверие и подкрепа е от решаващо значение за плавния преход към Съюза. Като демонстрират истинска ангажираност с европейските ценности и сътрудничество, страните кандидатки могат да проправят пътя за собственото си по-светло бъдеще в рамките на Европейския съюз.

Понастоящем Ярослав Пиетрас е гостуващ научен работник в Центъра за европейски изследвания „Вилфрид Мартенс“ в Брюксел и гостуващ преподавател в Колежа на Европа в Брюж.

Той работи в екипа, преговарящ за присъединяването на Полша към ЕС, от началото на преговорите през 1998 г. до 2004 г., когато страната се присъедини към ЕС. От 1990 г. до 2006 г. работи в родната си Полша като държавен секретар в Министерството на финансите, държавен секретар за Европа и ръководител на Службата на Комитета за европейска интеграция. От 2008 г. до 2020 г. работи като генерален директор в Съвета на Европейския съюз, завеждайки широк кръг от области на политика (изменение на климата, околна среда, транспорт, телекомуникации, енергетика, образование, култура, аудио-визуална политика, младеж и спорт). Има докторска степен по икономика от Варшавския университет и е автор на редица публикации по въпроси, свързани с ЕС, устойчивостта и търговията. Бивш стипендиант на фондацията „Фулбрайт“, а от 2008 г. до 2011 г. — член на Управителния съвет на мозъчния тръст „Брьогел“.