Никога досега не сме имали такова образовано поколение с толкова голям потенциал, което обаче е подложено и на толкова голям натиск и се сблъсква с толкова много съмнения за бъдещето, твърди експертът по въпросите на младежта и основен оратор на „Твоята Европа, твоето мнение“ за 2025 г. Бруно Антонио. Той разговаря с ЕИСК Инфо за това как да се даде по-голяма гласност на младите хора и защо в момент, когато дискриминацията и ксенофобията бележат ръст в Европа, от решаващо значение е бъдещите младежки програми на ЕС да продължат да ги учат за значението на демокрацията.
1. Пасивни или активни са младите хора днес в политическия и обществения живот? По какъв начин те могат да бъдат по-ангажирани в изготвянето на политики?
Различни проучвания показват, че младите хора се интересуват и вземат активно участие. Ако дефинираме политическата ангажираност като осведоменост по критични обществени въпроси, очевидно е, че младите хора предприемат действия, за да стимулират промяната. Особено интересен е начинът, по който те избират да се ангажират. Традиционните начини за участие включват гласуване, доброволческа дейност в НПО или присъединяване към младежките крила на политическите партии. Днес те изглеждат по-малко популярни сред младите хора, които предпочитат да влияят върху изготвянето на публичните политики чрез подписване на петиции или чрез участие в протести и други иновативни начини. В мрежата DYPALL проучваме тези инструменти за ангажираност чрез консултантски услуги, участие в местни младежки съвети и други местни механизми за диалог с младежта. Виждаме, че младите хора проявяват силен интерес към участие, но повечето традиционни механизми не са нито подходящи за младежите, нито са наистина значими.
2. Резултатите от последните европейски избори и националните проучвания показват, че много млади хора са гласували за десни партии. Защо смятате, че това е така, и смятате ли, че това е тревожна тенденция, която може да застраши европейските ценности като равенство и приобщаване?
Нарастването на гласувалите за десни партии сред младите хора е тревожна тенденция. Смятаме, че тя се дължи на неудовлетвореност от основните политически течения, дълбоко недоверие към политическите институции, желание за силна национална идентичност и опасения за икономическата и социалната сигурност. Трябва да сме в състояние да разберем първопричините за тези тревожни тенденции в гласуването. Това поколение израства във време на постоянни кризи и несигурност за бъдещето си. Никога досега не сме имали такова образовано поколение с толкова голям потенциал, което обаче е подложено и на толкова голям натиск и се сблъсква с толкова много съмнения за бъдещето. Алгоритмите на социалните медии засилват поляризиращото съдържание, като оформят гледните точки.
Всичко това създава несигурност за бъдещето. Гласуването за популистки партии може да бъде както форма на протест, така и на общо недоволство, от една страна. Но от друга страна, то може да отразява и желанието за силен глас във властта, което да носи чувство за сигурност. Историята обаче показва, че когато подобни популистки десни партии вземат властта, младите хора често губят надеждата си и се чувстват предадени. Често това става твърде късно, когато те осъзнават, че правата, свободите и други важни за тях ценности са отнети или поставени под въпрос.
Тази тенденция вече застрашава нашите европейски ценности и можем да я видим не само в политическия дискурс, но и във всекидневния живот на хората в нашите общности, където проявите на ксенофобия или дискриминация спрямо различните се превръщат в нещо нормално. Ето защо е от съществено значение бъдещите програми на ЕС за младежта да продължат да подкрепят младите хора да разбират значението на демокрацията, да я изучават и да я преживяват. Те трябва същевременно да им помагат да развиват уменията, необходими за изграждане на издръжливост спрямо заплахите, които представляват антидемократичните движения.
3. Доколко младите европейци са наясно с това какво прави ЕС за тях? Как да ги насърчим да проявяват по-голям интерес към ЕС? Как оценявате усилията на ЕС в областта на комуникациите?
Можем спокойно да кажем, че информираността на младите хора за това какво прави ЕС за тях е определено по-висока, отколкото при по-възрастните поколения. Младежки програми като „Еразъм+“, Европейски корпус за солидарност и DiscoverEU допринасят за изграждането на това чувство за принадлежност към европейската идентичност и следва да бъдат засилени и достъпни за всички млади хора в Европа.
Но дали наистина осъзнават какво прави Европа за тях? Според нас, не. Способността на ЕС да демонстрира въздействието си върху обществото — особено върху младите хора — все още трябва да бъде по-видима и по-добре разбрана. Решенията, които вземат институциите на ЕС, имат огромно въздействие и това би трябвало да подтикне младите хора да проявяват по-голям интерес към въпросите на ЕС. Как? Тук има две идеи: институциите на ЕС трябва да изпратят информативно послание, което да им покаже, че решенията, които се вземат на равнище ЕС, пряко засягат живота им. Освен това те трябва да разширят програмите, които предлагат на младите хора повече възможности да научат повече за ЕС, да го опознаят и да го открият. Това може да засили чувството за принадлежност, съпричастност, връзка и приятелство сред европейците.
Въпреки огромните усилия на различните институции на ЕС за достигане до гражданите и въпреки значителните подобрения в различните кампании и инструменти, не можем да кажем, че те са достатъчни. На практика те често са отдалечени от реалностите на младите хора.
Въпреки че ЕС постигна напредък в присъствието си в социалните медии и в кампаниите, насочени към младите хора, посланията му все още не са достатъчно разбираеми, особено за различните групи млади хора в нашите общества. Усилията на ЕС в областта на комуникацията се нуждаят от по-нататъшно развитие и структуриране, като се включат нови методи за достигане до обществеността, като например наемане на младежки НПО като посланици за мненията на младите хора, разработване на децентрализирани платформи за достигане до обществеността и структуриране на кампании за разказване на истории, които свързват политиките на ЕС с реални преживявания от ежедневието. В този контекст е от съществено значение да се експериментира с нови комуникационни подходи и младите хора да участват пряко в създаването и изпълнението на кампании и други комуникационни дейности.
2. Как можем да осигурим по-голяма гласност за младите хора?
Като ги приемаме сериозно и признаваме тяхната стойност. Институциите разполагат с правомощията и способността да увеличат гласността на младите хора, но понякога липсва готовност да осигурят пространство, подкрепа, възможности и инструменти за тяхното пълноценно участие. Участието на младежите не трябва да се разглежда като списък със задачи: да се канят млади хора на публични събития, да се правят снимки за социалните медии и да се пренебрегва техният принос. Участието на младежите трябва да има въздействие, което означава, че младите хора трябва да видят резултатите от своето участие и промените, които следват от това.
Засилването на гласа на младите хора изисква институционална подкрепа, като например младежко представителство в органите за вземане на решения. То налага и изграждането на доверие, което изисква време, качествени пространства и процеси на съвместна работа. За да се случи това, трябва да се осигури подходящо финансиране, а институциите трябва да разполагат с капацитет за по-добра работа и да ангажират младите хора в процеса на вземане на решения. Това изисква инвестиции, истинска ангажираност и време.
Бруно Антонио е изпълнителен директор на мрежата DYPALL — европейска платформа на организации на гражданското общество, местни власти и изследователски институции за насърчаване на участието на младите хора в процеса на вземане на решения на местно равнище. През последните 12 години Бруно работи като експерт по въпросите на младежта и външен консултант за няколко институции, като Европейската комисия и Съвета на Европа. Преди това е работил като генерален секретар на Младежта за обмен и разбирателство, както и като изпълнителен директор на ECOS — Кооперация за образование, сътрудничество и развитие. Завършил е социална педагогика в университета на Алгарве във Фаро, Португалия.
Свиване
