Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП), основната европейска синдикална организация, представляваща 45 милиона работници на европейско равнище, отказа да одобри Компаса за конкурентоспособност — плана на Европейската комисия за стимулиране на икономиката на ЕС. Според ЕКП компасът в настоящия му вид е неприемлив. С генералния секретар на ЕКП Естър Линч разговаряхме за основните възражения на работниците срещу Компаса и за съдбата на Европейския стълб на социалните права на фона на новите призиви за драстично дерегулиране и по-силен акцент върху конкурентоспособността.
Профсъюзите в ЕС вече изразиха недоволството си от последния план на Европейската комисия за съживяване на икономиката на ЕС. Според Вас в какво се изразява основната вина на Компаса на Комисията за конкурентоспособност? Кои предложения в плана смятате за особено важни „червени лампички“?
Основният проблем с Компаса за конкурентоспособност на Европейската комисия е, че той дава приоритет на дерегулирането пред инвестициите, които са необходими за създаване на качествени работни места, за разработване на силна европейска промишлена политика и за гарантиране на висококачествени обществени услуги. По същия начин, въпреки че в Компаса се признава значението на качествените работни места за изграждането на конкурентоспособна икономика, вместо да предлага необходимото законодателство за укрепване на правата, подобряване на условията на труд и насърчаване на колективното договаряне, той подкопава този приоритет, като насърчава дерегулирането, което може да доведе до по-лоши условия на труд и несигурност на работните места.
Едно от най-тревожните предложения е въвеждането на 28-ия режим за дружествата, който би позволил на дружествата да извършват дейност извън националното трудово законодателство. Това би могло сериозно да подкопае трудовото законодателство в цяла Европа, като създаде надпревара за достигане на най-ниски равнища по отношение на правата и защитата на работниците.
В същия дух забраната за свръхрегулиране — способността на правителствата да приемат законодателство над минималните стандарти, определени в директивите на ЕС — е дълбоко проблематична. Идеята на директивите на ЕС, за разлика от регламентите на ЕС, е, че с тях се определят минимални стандарти за всички държави. Превръщането на тези минимални стандарти в таван на това, което е възможно, не само би подкопало тази идея, но и би навредило сериозно на работещите и би означавало загуба на трудно постигнатия напредък в здравеопазването, образованието, в областта на здравословните и безопасни условия на труд и справедливото заплащане, като това са само някои примери.
Освен това призивът на Компаса за пенсионни реформи, основани на по-дълъг трудов живот, е проблематичен, тъй като създава ненужна тежест за работниците, без да се обръща внимание на необходимостта от устойчиви и справедливи пенсионни системи.
Нещо повече, компасът е ориентиран в много голяма степен към облагодетелстване на предприятията, с многобройни обещания към бизнес групи, но не съдържа конкретни ангажименти по отношение на законодателството, което би било от полза за работещите. Това включва липсата на мерки, които да гарантират, че публичните инвестиции се използват за създаване на качествени работни места, а не просто за увеличаване на корпоративните печалби.
Накратко, Компасът за конкурентоспособност не успява да постигне баланс между нуждите на предприятията от една страна и правата и благосъстоянието на работниците от друга, което го прави неприемливо предложение в настоящия му вид.
Бихте ли казали, че в момента може да има опасниост за прилагането на Европейския стълб на социалните права (ЕССП)?
На хартия Комисията отново се ангажира с Европейския стълб на социалните права в наскоро публикуваната си работна програма за 2025 г. На практика обаче същата работна програма е първата от 2019 г. насам, която не включва социална законодателна инициатива.
За сметка на това, за следващата година Комисията предлага осем законодателни акта за „опростяване“. Никой не обича да бъде претоварен с административна работа и профсъюзите активно предлагат решения на този проблем, например правила за обществените поръчки.
Очевидно е обаче, че проблемите, пред които е изправена Европа, няма да бъдат решени с опростяване.
Най-голямата заплаха за прилагането на стълба на социалните права е вълната от масови съкращения, които се обявяват в цяла Европа. Това ще застраши заплатите и сигурността на работните места, но също така и пенсиите, социалната закрила и много от другите принципи на стълба.
Необходимо е да се осигурят инвестиции за защита и създаване на качествени работни места, включително и за инструмент SURE 2.0 и силен инвестиционен механизъм на ЕС, и да се въведат необходимите законодателни инициативи за гарантиране на качествени работни места.
Ако намаляването на регулаторната тежест не е решението, какъв би бил правилният подход, който ЕС да приложи, за да повиши своята значимост в настоящия глобален икономически контекст?
Условията, довели до тези съкращения, се дължат на липсата на инвестиции. Това важи както за частните, така и за публичните инвестиции.
Корпорациите пренасочват инвестиции от заплащането на работниците и така необходимата научноизследователска и развойна дейност и към безперспективно изплащане на дивиденти и изкупуване на акции, което възпрепятства напредъка на екологичното и технологичното развитие в Европа.
През последните няколко години САЩ и Китай подеха големи инициативи за публични инвестиции. Междувременно ЕС се занимаваше с приемането на нови правила, които принуждават държавите членки да намалят бюджетните ограничения.
ЕС трябва спешно да промени своя курс. Масовите публични инвестиции — със социални изисквания, за да се гарантира, че тези инвестиции осигуряват качествени работни места — са предпоставка за прилагането на Европейския стълб на социалните права.
Естър Линч, генерален секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП). Тя има богат профсъюзен опит на ирландско, европейско и международно равнище и изпълнява функциите както на заместник генерален секретар, така и на секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП). В това свое качество тя ръководи усилията за укрепване на правата на работниците и синдикалните права, като оказва влияние върху ключови директиви относно адекватните минимални работни заплати, прозрачните и предвидими условия на труд и подаването на сигнали за нередности. Тя ръководи също кампаниите за Европейския стълб на социалните права и справедливо заплащане. Със своята работа тя е осигурила 15 правно обвързващи гранични стойности на експозицията на канцерогени и споразумения между социалните партньори относно цифровизацията и репротоксините. Феминистка през целия си живот, Естър се застъпва за това да спре да се подценява работата, извършвана предимно от жени.
Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) представлява 45 милиона членове от 94 профсъюзни организации в 42 европейски държави и 10 федерации на европейските профсъюзи.
Свиване