ЕИСК предложи продуктите, които не могат да бъдат поправени, да не се предлагат на пазара в Европа и че не е достатъчно само да се изисква от производителите да информират потребителите, когато даден продукт не може да бъде поправен.

„На хартия“ новото право на ЕС на поправка е голяма стъпка напред, твърди ЕИСК. Но потребителят, който желае да му бъде поправен повреден смартфон или уред, вместо да купи нов, би могъл да се сблъска с редица практически пречки, които ще направят поправката твърде трудна или скъпа, ако не и невъзможна. ЕС би трябвало да отиде по-далеч и да поиска от държавите членки да забранят всяка практика продуктите умишлено да се произвеждат така, че да не подлежат на поправка.

Не може да има право на поправка, ако предметите са проектирани така, че да не могат да бъдат поправени, заяви Тиери Либарт, докладчик по становището на ЕИСК.

В становището си относно предложената директива ЕИСК предлага редица практически мерки за нейното подобрение и за да се гарантира, че вариантът за поправка остава жизнеспособен и достъпен и след гаранционния период, включително и от гледна точка на предприятията. Предложенията включват:

• предлагане на стимули за избор на поправка – дори и прости, като например предлагане на удължаване на гаранционния период, когато даден продукт е бил на поправка през това време;
• разрешаване на иновативни решения, като например триизмерен печат, за производство на резервни части или обновяване, което включва даване на втори живот на продуктите или разработване на пазар за части втора употреба;
• стартиране на програми за обучение и преквалификация, за да се обучават сервизните работници на уменията, от които се нуждаят за работа, която преди се основаваше на механика, но вече все включва свързани устройства. В по-общ план е необходимо да се преодолее недостигът на ремонтни работници в Европа.

Секторът на поправките създава стойностни и висококачествени работни места в Европа, които трудно могат да бъдат преместени. Той създава 404 работни места на 10 000 тона поправени материали — 50 пъти повече от обезвреждането на тези материали като отпадъци, което се превърна в преобладаващата тенденция през последните години. 65 % от потребителите изхвърлят дефектните си продукти, което означава 7,5 милиона тона отпадъци годишно.

Заблуждаващи твърдения за екологосъобразност: „не“ на претенциите въз основа на компенсиране на въглеродните емисии

Подобно на Директивата за правото на ремонт, Директива относно твърденията за екологосъобразност има за цел да даде възможност на европейците да купуват устойчиво. Потребителите са все по-склонни да правят това, но имат много малко доверие в твърденията на производителите относно екологичните показатели на техните продукти и услуги и са объркани от множеството зелени етикети на пазара.

Новата директива би трябвало да направи екологичните етикети и твърдения достоверни и надеждни, но тя има слабости. ЕИСК счита, че би трябвало да се забранят твърденията, основани на компенсиране на въглеродните емисии, тъй като множество органи за защита на потребителите и редица съдебни дела са установили, че твърдения като „неутрални по отношение на климата“ или „компенсирани за пластмаси“, основаващи се на балансиране на емисиите чрез инвестиции в проекти за решения в областта на климата (като засаждане на дървета) са неточни от научна гледна точка и винаги подвеждащи за потребителите.

ЕИСК също така подчертава необходимостта от последователно законодателство. Съществува опасност това, което е „изтласкано от вратата, да се върне през прозореца“, заяви докладчикът на ЕИСК Анджело Паляра. Директивата относно твърденията за екологосъобразност би трябвало да бъде модел за минимално равнище на защита срещу заблуждаващи твърдения за екологосъобразност. Нейните изисквания би трябвало да бъдат отразени в секторното законодателство, така че да не съществува начин за отказ от участие, за откриване на начини за избягване или за отслабване на защитата на потребителите.

Прочетете Становището на ЕИСК относно правото на ремонт
Прочетете Становището на ЕИСК относно Директивата относно твърденията за екологосъобразност